Легенда за котката на късмета Манеки Неко

Манеки Неко (招き猫, буквално от японски: „привличаща котка“) е популярен сред японците символ под формата на фигурка, за който е възприето вярването, че носи късмет на своя собственик. В наши дни обикновено се изработва от керамика или пластмаса.

Статуетката изобразява котка от традиционната порода японски бобтейл (Japanese Bobtail), с вдигната нагоре и помахваща за поздрав лапа. Нейното почетно присъствие може да бъде забелязано в магазини, ресторанти, барове, казина, хотели, нощни клубове и други търговски обекти, обикновено близо до входа на заведението или често до касата. Някои японци поставят фигурката за късмет и у дома, недалеч от вратата на своето жилище. 

Някои Манеки Неко фигурки са оборудвани с механична лапа, която бавно помахва напред-назад. Предлагат се в различни цветове и стилове и могат да се различават в детайлите. Обичайните цветове са бял, черен, червен и златен. 

Освен като декоративна статуетка, ще откриете котката на късмета Манеки Неко под формата на най-различни приложения – като ключодържатели, касички, освежители за въздух, саксии и какво ли още не. 

Наричат ги просто късметлийските котки или примамващите [късмета] котки.

Котките в Япония – исторически контекст. Място в изкуството

Най-напред: нека се спрем върху появата и значението на котките в Япония! Тези страхотни спътници и домашни любимци на хората, вероятно са се озовали в Япония преди повече от хиляда години – като „пътници“ на китайски кораби, където са били ангажирани да опазват превозваните сандъци със стока от вредители. Домакините, както можело да се очаква, проявили гостоприемство към тези неканени, но така грациозни и полезни чуждоземни гости.

Както и в останалата част на света, котките са считани за полезни помощници на хората в борбата им с полските вредители. Освен че са в помощ на фермерите, а също и при складирането на хранителни запаси, тези естествени врагове на гризачите, допринасят за ограничаване разпространението на опасни заразни болести, чиито преносители са именно мишки и плъхове. Друга значима полза, която японците откриват в лицето на котките, е че като обитатели на храмове и гонители на гризачите, те предпазват от унищожение безценни будистки свитъци. Защита на културите, превенция на болестите, опазване на религиозните извори. Нищо чудно, че Япония се влюбва в новите си обитатели.

Около осми век се регистрира тяхната поява в митологията и изкуството на Япония. Но истинска инвазия тя достига през периода Едо.. Нека ви разкажем!

Тъй като популацията на опитомените котки в онези времена не била твърде многобройна, да кажем направо, че изящните мъркащи любимци били все още рядкост, то отглеждането им в началото било привилегия само за елита. Изкуството от периода ги показва на каишки и живеещи в луксозно аристократично обкръжение, на закрито. 

Отделни екземпляри сред тях успели да се превърнат даже в знаменитости. Един ръкопис от епохата Хейан описва подробно навиците и характера на черна котка, получена като подарък от император Уда.

По време на периода Едо (1603-1868) картини на котки са били продавани на фермери, които отглеждали копринени буби. Тези изображения били считани за носители на достатъчно мощна енергия, която плаши и прогонва унищожителите на копринените буби, а именно плъховете и мишките. Но това явно не работело достатъчно ефективно..

И постепенно добрите времена за котките в Япония приключили. От скута на лукса, те били прогонени на улицата и на полето, за да бъде използван естественият им ловен инстинкт за справяне с вредителите – така както навсякъде по света.

През 1602 г., именно във връзка с производството на коприна, един очевидно важен отрасъл за японската икономика по онова време, правителството постановило, че всички котки трябва да бъдат пуснати на свобода, за да ловят гризачи, които унищожават популациите на копринени буби.

И така: живот на свобода! Без съмнение е имал много недостатъци за свикналите на безгрижно охолство животинки, но със сигурност е имал и едно важно за тях предимство: улеснил е размножаването, съдействайки за увеличение на котешката популация. Повече котки – това значи, че повече хора са можели да се докоснат до тях, да ги опознаят и да заживеят в симбиоза – с всичките им качества: на ловци, пакостници и изящни хубавци.

Така постепенно в Япония се заражда манията по котките, която утвърждава и явлението Ukiyo-e cats/Ukiyoe no neko/浮世絵の猫.

Нека започнем, дефинирайки ukiyo-e: Произведени с хиляди и изключително популярни през периода Едо, тези цветни гравюри върху дърво, изобразяват сцени от ежедневието на Япония. Ukiyo-e буквално означава „картини на плаващия свят“. „Плаващият свят“ е понятие, което се свързва с лицензираните публични домове и театрални квартали на големите градове в Япония през периода Едо. Обитавани от проститутки и Кабуки актьори (Кабуки е традиционна японска форма на театър), тези места били обичайния терен за изява на новозабогатялата търговска класа. Въпреки ниския им статут в строгата социална йерархия на епохата, актьорите и куртизанките се утвърдили като модни диктатори на своето време, а стила, естетиката и модните им увлечения се разпространявали сред населението чрез евтините щампи върху дърво, ukiyo-e.

В този период се е запечатал в Япония и култът към котките, много по-силен в сравнение с което и да е друго място на света. Да, японците са луди по котки!  И в ерата преди интернет, преди телевизията, преди електричеството и парната енергия, Япония разпространявала своя израз на обожание към котешкия свят чрез Ukiyo-e cats/Ukiyoe no neko/浮世絵の猫. Далеч от термина „остаряло“, вековното изкуство на котките в Япония е все още толкова живо, забавно и предизвикващо чувства, както е било в ерата на печатните дървени щампи. Може би даже и повече!

Най-естественото изобразяване на котки се състои в точното улавяне на моменти от тяхното поведение и на външния им облик. Котки, които гонят плячката си, а след това си играят с нея, спят в различни сладки пози, облизват се и т.н. Чистата радост от наблюдаването на котки в действие, пренесена върху изображение. Това е един от най-популярните сюжети на Ukiyo-e cats.

Друг популярен сюжет е „котките и хората“. Дори когато просто наблюдаваме котки, ние взаимодействаме с тях. Поне малко. Но нашето истинско забавление настъпва тогава, когато ги доближим. Тези, които са общували отблизо с котки, знаят как те се отнасят към човека като към облегалка на диван или клон на дърво. Намират комфорт в самата близост със своя стопанин, понякога в привидно абсурдна откъм удобство поза. Гледката и усещането, които предизвивкат.. са много специални.

Трети сюжет: Какво може да бъде по-забавно от самите котки? Ами.. котки, пръвъплъщаващи човешки облик. В Ukiyo-e cats тези безспорно изразителни животни често биват изобразени в изправено състояние и облечени като хора; с одухотворен вид и въвлечени в човешки занимания. Понякога гравюрите са карикатурни образи и притежават обществено-социален привкус. Друг път са просто за забавление. Във всеки случай – асоциацията, която неизбежно правим, разглеждайки такива изображения, е че котките, по подобие на хората притежават характер и интелект.

Манеки Неко – символ на късмет и добро бъдеще

Японските статуетки в стил Манеки Неко могат да бъдат проследени в историята назад до периода Едо или малко преди него. Вероятно за първи път са се появили в будистките храмове Готокуджи, Сайходжи или Джишоин, всички разположени в Едо, днешно Токио.

Тъй като фигурките имат своите корени в новата източна столица – а не в традиционно развития в древността японски център Киото и околностите му в западната част на страната – то изводът, който се налага е, че Манеки Неко е сравнително млада традиция на фона на наистина древната японска култура.

Всеки, който е бил в Япония и е посещавал търговски обекти, без съмнение е виждал котката на късмета Манеки Неко. Нейните щастливи очи. Нейната малка махаща лапа, която ви приканва да си купите, да консумирате, да останете достатъчно дълго.. Помахващата котка е често срещана навсякъде, където привличането на хора означава привличане на пари.

Но каква е цялата работа с тези малки котки? Защо бихме си взели котка, за да примаваме хората да ни посещават? Защо някои от статуетките държат златно-жълти плочки с изписани канджи? .. За отговорите на тези и други въпроси трябва да започнем с легендите за произхода на Манеки Неко – всеки от храмовете Готокуджи, Сайходжи и Джишоин, за които вече споменахме, има свои собствени истории..

И така: пътуваме назад във времето – към епохата Едо.

През 1633 г. един даймио* на име Ии Наотака бил навън и се занимавал с обичайните дела за един даймио от епохата. На път за вкъщи той бил застигнат от дъждовна буря и потърсил подслон под голямо, вековно дърво. Наблизо се намирал стар, запуснат храм, чийто стопанин притежавал домашна котка. Наотака забелязал котката да му помахва примамващо към светилището. Решил, че онова, което има да му каже една котка, е достатъчно важно, за да рискува да се понамокри, и напуснал временния си заслон, забързвайки към храма. Тогава, сякаш по сигнал, напуснатият подслон на Наотака – голямото, вековно дърво – избухнало в ужасяващ безпорядък от трески и огнен пламък, ударено от адска мълния. Шокиран, че котката ни повече, ни по-малко – му спасила живота, Наотака решил да върне жеста, като се увери, че храмът и неговата примамваща котка никога повече няма да изпитват недоимък и материални неволи.

Храмът получил щедри дарения и се превърнал в щастливо и проспериращо място; той бил преименуван на Готокуджи, следвайки посмъртното будистко име на Наотака. И до днес е пълен със статуи на примамващи котки, които са се превърнали в запазен храмов символ и са му донесли незаглъхваща слава. Привлича туристи от Япония и целия свят.

Това е само една от легендите за зараждането на Манеки Неко традицията.

Друга легенда разказва за гейша, обичаща котки, на име Усугумо. Една вечер нейната любима котка започнала да я дърпа за дрехите. Усугумо се опитала да я успокои, но така и не успяла. И тъй като не искала красивото й кимоно да бъде безвъзвратно съсипано, извикала за помощ. Собственикът на заведението не разбрал какво се случва – той решил, че котката е обладана. Извадил бързо меча си и с едно движение отсякъл главата на котката. Тя полетяла във въздуха и в последен жест на лоялност ухапала и убила змията, която се канела да нападне Усугумо.

Осъзнавайки, че котката се е опитала да я предпази от змията, Усугумо изпаднала в депресия поради фатално завършилата случка. За да я развесели, клиент създал дървена статуйка на нейната котка с предупредително вдигната лапа. Така се родила традицията на Манеки Неко. Отново.

Посланието и смисълът, които стоят зад Манеки Неко

..

Почакайте малко: как котка с вдигната лапа се свързва с жест на примамване? Ами.., зависи къде живееш. В Япония жестът на примамване (повикване в смисъл на „Ела насам!“) е с обърнати надолу пръсти. Точно както го изобразяват котките Манеки Неко!

Друг елемент на класическата (източна) Манеки Неко версия (защото има и западна, на която тук няма да се спираме) е, че тя често държи с другата си лапа класическите пари на изтока, а именно рио, стара форма на валута от епохата Едо, която е доста скъпа. Обичайно рио е представено от продълговат монетен къс злато, наречена кобан, като изписаните канджи дефинират стойността му.

 Твърди се, че Манеки Неко махат за привличане на различни неща, в зависимост от това коя лапа използват. Късметлийска котка с вдигната лява лапа приканва хора, а тази с вдигната дясна – привлича пари. Въпреки че, ако сте търговец – вероятно желаете посетитители в магазина, които да купуват вашата стока, така че може да искате по една късметлийска котка и от двата вида. Или още по-добре – такава с две вдигнати лапи. Това е един нагледен пример как с икономическия растеж и комерсиализацията, традициите също еволюират! Днес на пазара за Манеки Неко ще откриете котки с лява, дясна, както и с две вдигнати лапи.

Е, щом нещо толкова незначително като лява или дясна вдигната лапа има значение, резонно е да се очаква, че  цветът също играе роля. Иначе казано, той би следвало да подсказва какъв е таланта на късметлийската котка.

Класическият калико (трицветен) дизайн на късметлийската котка е доста популярен и носи на собственика си благосъстояние. Подобно на нея, изцяло бялата котка Манеки Неко се счита, че привлича късмет и богатство. За черната Манеки Неко се вярва, че предпазва от болести и зло. Златната, както може да се очаква, привлича парите. Червената се използва както за защита от болести и демони, така също за привличане на добро здраве. Розовата Манеки Неко е нарочена да приканва любовта.

А вие, коя бихте си избрали?

..

Ние сме JapanStore – Японския магазин в България.  Открийте нашите Манеко Неки предложения тук!

*Даймио (大名, daimyō) са могъщи японски магнати, феодали, които от 10-ти век до началото на периода Мейджи в средата на 19 век управляват по-голямата част от Япония, по силата на своите обширни наследствени поземлени владения. Те са били подчинени на шогуна и номинално на императора и куге (аристократичната класа). В термина dai (大) означава „голям“, а myō означава myōden (名田), което означава „частна земя“.