Кодо Пътя на аромата

Според легендата, агаровото дърво е дошло за първи път в Япония, когато парче дънер тамян е донесен на брега на остров Аваджи през третата година от управлението на императрица Суико (595 г. сл. н. е.). Хората, които открили тамяновия къс, забелязали, че мирише приятно в близост до огън.

Япония попада в източния край на Пътя на коприната и в този смисъл, се намира в обсега на стокопотока, пренасян по него. Така тамянът пристига от Китай през Корея и поема своето самостоятелно развитие в Страната на Изгряващото Слънце, в продължение на хиляди години. Историята започва през 6-ти век, заедно с пристигането на Будизма. Смята се, че първите образци тамян са се появили в Япония заедно с доставките за построяването на храм през 538 г. сл. н.е. Установява се ритуал, известен като Sonaekō.

Кобоку/Kōboku, ароматното дърво, комбинирано с билки и други благоуханни вещества, е изгаряно като тамян за религиозни цели. Обичаят по кадене на тамян се доразвива и с времето процъфтява сред дворцовото благородничество.

Благоуханията са играели важна роля в дворцовия живот по време на периода Хеян/Heian, мантиите и дори ветрилата са били парфюмирани с тях. Свидетелство за това са написаните стихотворения по темата, присъстващи на видно място в епоса „Приказката за Генджи“, шедьовър на японската литература от Мурасаки Шикибу , от 11-ти век.

Самурайските воини се подготвят за битка, като пречистват умовете и телата си с ароматното дърво кобоку/kōboku. Те развиват това свое занимание до ритуална практика. В късния период на Муромачи през 16-ти век това естетическо изживяване ще се усъвършенства и превърне в достижението, известно като Кодо/Kōdō – изкуството да се наслаждаваш на благоуханието на тлеещия кобоку/kōboku. Настоящият стил на Кодо/Kōdō до голяма степен е запазил структурата и маниера на своя предшественик от епохата Муромачи (през този период се развиват и чайната церемония, както и изкуството за аранжиране на цветя Икебана).

Експертните познания относно събирането на малки парчета екзотична ароматна дървесина и комбинирането им с други натурални благоухания, насърчават създаването, през 15-ти и 16-ти век, на различни игри и състезания. Някои от тях са свързани с умението за запаметяването на аромати, други включват асоциации с поетическото изкуство, а трети са просто въпрос на съпоставяне и идентифициране на аромати. Игрите с благоуханния тамян се превръщат в начин, път, церемония, увлечение.. (dō). Практиката на кадене на благоухания (или Кодо Пътя на аромата) се разпространява в крайна сметка, като множество други изкуства в Япония, от елитните кръгове към широките слоеве от населението.

По време на епохата Теншо/Tenshō в края на 16-ти век, майсторите занаятчии Kōju биват наемани в императорския дворец в Киото, за да практикуват Кодо Пътя на аромата/церемония с тамян.

През този период са формулирани десетте добродетели на Кодо Пътя на аромата/Kō (香の十徳, kōnojūtoku), под формата на традиционен списък с ползи, произтичащи от правилното и подходящо използване на качествен тамян:

1. 感格鬼神 : изостря сетивата
2. 清浄心身 : пречиства тялато и духа
3. 能払汚穢 : елиминира замърсителите
4. 能覚睡眠 : събужда духа
5. 静中成友 : лекува самотата
6. 塵裏愉閑 : успокоява в бурни времена
7. 多而不厭 : не е неприятно, дори в изобилие
8. 募而知足 : дори в малки количества е достатъчно
9. 久蔵不朽 : не се разваля дори след много дълго време
10. 常用無障 : общата употреба не вреди

И до днес (а може би дори с удвоена сила спрямо миналото) се счита, че има силна връзка и холистичен подход в Кодо Пътя на аромата, между благоуханния аромат, сетивата, човешкия дух и природата.

Материали

Кодо Пътя на аромата

Традиционно и оригинално в Кодо Пътя на аромата/Kōdō (香道) – малко парче ароматно дърво се нагрява върху неголяма чинийка от слюда, която се сгорещява отдолу с помощта на парче въглен, заобиколен от пепел. За предпочитане е  пред непосредственото изгаряне, защото благоуханният тамян, вместо да генерира дим, би внесъл мирис посредством отделянето на етеричните ароматни масла от дървото чрез нагнетената топлина под него.

Агаровото дърво (jinkō) се произвежда в някои части на Югоизточна Азия, като например Виетнам. Дърветата отделят ароматна смола, която след време се превръща в кобоку (香木). Един конкретен вид кобоку с високо съдържание на ароматно масло е този, чийто превъзходен аромат носи името Киара/Kyara. 

Кодо Пътя на аромата

Киара е най-високият клас агарово дърво, произвеждано в много лимитирани региони. Това дървесно вещество представлява тъмен, смолист отговор, в реакция на инфекциозен агент в сърцевината на дървото Aquilaria. Силно ароматно, с нотки на мускус, кехлибар, леки цветя и ванилия, то е омайващо привлекателно.

Друг много важен материал е сандаловото дърво (白檀 byakudan), което произхожда главно от Индия, Индонезия, Южен Китай или други части на Югоизточна Азия. Сандаловото дърво се нуждае от около 60 години, за да произведе своя характерен аромат, подходящ за използване в контекста на Кодо Пътя на аромата.

Други използвани материали са канелена кора/cinnamon bark (桂皮 keihi), харитаки/chebulic myrobalan (诃子 kashi), карамфил/clove (丁子 choji), джинджифилова лилия/ginger lily (sanna), лавандула, женско биле/lavender, licorice (甘草属　kanzō), пачули/patchouli (廣藿香 kakkō), нард/spikenard (匙葉甘鬆 kansho), лайка, ревен/camomile, rhubarb (大黄 daioh), шафран/safflower (紅花 benibana), звездовиден анасон/star anise (大茴香 dai uikyo) и още много. Използват се също аромати от черупки (kaikō), както и други благоуханни материали от животински произход.

За нещастие суровини като агарово дърво стават все по-редки и недостъпни, поради изчерпването на дивите природни ресурси и все по-ограничения складиран запас. Това прави един от основните материали за японския тамян много скъп. Като пример можем да посочим, че цената на по-нисък клас Киара е около 20 000 йени за грам. Най-висококачествената Киара струва над 40 000 йени за грам, или многократно повече от еквивалентното тегло на златото (от края на 2012 г). Въпреки че може да се затопли и използва само веднъж за официална церемония, този материал може да се съхранява в продължение на стотици години без да влоши качествата си.

За да разберете стойността на Киара: знайте, че ако конкретно парче тамяново дърво [Киара] има история, цената му може да бъде в цели порядъци по-висока от стандартната! Най-високо цененото дърво Ranjyatai (蘭奢待), датира поне от 10-ти век и представлява Киара от Лаос или Виетнам, използвана от императори и военачалници заради специалните си качества и аромат. Твърди се, че съдържа толкова наситена смола, че може да се използва многократно. Дървото се съхранява в съкровищницата Shōsōin в Нара, която се намира под управлението на императорското семейство.

В крайна сметка Сандаловото дърво става все по-основна и заменяща агаровия материал, суровина в контекста на производството на съвременен японски тамян. Това дърво, както видяхме, също се нуждае от десетилетия, за да се превърне в ароматен къс Кобоку..

Но японските майстори в този, както и в много други занаяти, имат търпеливо отношение към своята работа и се обучават с поколения, за да държат под контрол всяка променлива, от която зависи качеството на произвеждания тамян – от щателния подбор на изходен материал до всеки детайл от значение – правилното смесване на компоненти и обезпечаването на подходящи условия, температура, влажност, време за сушене..

Като директен доставчик на висококачествени японски Аромати, произведени и пакетирани в Япония, под формата на единични Ароматни пръчки или Комплекти ароматни пръчки, ние ви предлагаме да разгледате нашите оферти и да изберете сред значителен асортимент – своите лично предпочетени благоухания, с които да последвате Кодо Пътя на аромата (Kōdō (香道).