Кодо – Пътя на аромата

Кодо – Пътя на аромата (Kōdō (香道), е изкуството на японския тамян в контекста на кодифицирана система на поведение. Кодо/Kōdō включва всички аспекти на процесите, свързани с японския ароматен тамян, като започнем от инструментите (горелката/поставката за ароматни пръчици – 香道具, kōdōgu, koudougu), минем през основната част – самите аромати, вложените в тях първични материали и производствения процес, и завършим с активности като традиционна игра с аромати (сравняване и съпоставяне на различни тамяни според състава) – kumikō (組香) и genjikō (源氏香).

Кодо/Kōdō се счита за едно от трите класически японски изкуства за изтънченост, заедно с kadō (традиционното японско изкуство за аранжиране на цветя – Икебана) и chadō (пътят на чая).

Етимология

Думата 香 kō в превод от японски означава „ухание“, като в конкретния контекст може да се преведе и като „тамян“.

Думата 道 dō (написана със същия знак като китайския тао/дао) означава „път“ – както в буквалния смисъл на друм, така и метафорично, в смисъла на поток от житейски опит. Като наставка 道 dō обикновено обозначава – в най-широк смисъл: съвкупността, в едно цяло, на елементи като стремеж, традиция, практика и етос.

В търсене на максимално релевантен термин, преводите на такива думи от японски понякога се фокусират върху по-тесен аспект на оригиналния термин. Един общо възприет превод в текущия контекст е думата „церемония“, която включва както процеса на подготовка, така и самото изживяване, но в смисъла на общ термин, на практика, а не на отделен, конкретен сюжет.

История

Според легендата, агаровото дърво е дошло за първи път в Япония, когато парче дънер тамян е донесен на брега на остров Аваджи през третата година от управлението на императрица Суико (595 г. сл. н. е.). Хората, които открили тамяновия къс, забелязали, че мирише приятно в близост до огън.

Япония попада в източния край на Пътя на коприната и в този смисъл, се намира в обсега на преминаващия по него поток от търговски стоки. Така тамянът пристига от Китай през Корея и поема своето самостоятелно развитие в Страната на Изгряващото Слънце – в продължение на хиляди години, за да стигне до наши дни.

Процесът започва през 6-ти век, заедно с ранното навлизане на будизма в Япония и в исторически план се разглежда като неразделна част от неговите съпътстващи ритуали.

Смята се, че първите официални образци тамян са пристигнали в Япония заедно с доставките на материали за построяването на храм през 538 г. сл. н.е. Заедно с тяхната поява се заражда ритуал, известен като Sonaekō (そなえ香 / 供え香), който формира основите на японската традиция на тамяна в контекста на будистките практики. Представлява церемониално изгаряне на благовоние в религиозния смисъл на дар или приношение.

Кобоку/Kōboku е ароматното дърво, което в комбинация с билки и други благоуханни вещества, се използва за будисткия ритуал. От него именно е произвеждан будисткият тамян, поднасян за благовонно изгаряне в храмовете.

Обичаят по кадене на тамян се доразвива и с времето надхвърля религиозния си контекст, за да получи своето разпространение, и дори процъфтяване сред дворцовото благородничество.

Благоуханията са играели важна роля в дворцовия живот по време на периода Хеян/Heian – одеждите, мантиите и дори ветрилата са били парфюмирани с тях. Свидетелство за това са написаните стихотворения по темата, присъстващи емблематично в епоса „Приказката за Генджи“, шедьовър на японската литература от Мурасаки Шикибу , 11-ти век. Ароматът, освен средство за лично благоухание, е представлявал изтънчен знак за вкус, ранг и културна изисканост. В аристократичните среди умението да се съчетават и разпознават ухания, се е възприемало като част от фината естетическа чувствителност, която е определяла облика на дворцовата култура.

Ароматите били част част не само от живота на двореца, но също и на войнството. Самурайските воини се подготвяли за битка, като пречиствали умовете и телата си с ароматното дърво кобоку/kōboku. Те практикували това свое занимание като ритуална практика. Смятало се, че уханието помага за съсредоточаване на духа, вътрешно успокоение и настройване на съзнанието преди срещата с врага.

…

В късния период на Муромачи през 16-ти век това естетическо изживяване ще се усъвършенства и превърне в достижението, известно като Кодо/Kōdō – изкуството да се наслаждаваш на благоуханието на тлеещия кобоку/kōboku. Настоящият стил на Кодо/Kōdō до голяма степен е запазил структурата и маниера на своя предшественик от епохата (през същия период се развиват и чайната церемония, както и изкуството за аранжиране на цветя Икебана).

Експертните познания относно събирането на малки парчета екзотична ароматна дървесина и комбинирането им с други натурални благоухания, насърчават създаването, през 15-ти и 16-ти век, на различни игри и състезания. Някои от тях са свързани с умението за запаметяване на аромати, други включват асоциации с поетическото изкуство, а трети са просто въпрос на съпоставяне и идентифициране на аромати. Игрите с благоуханния тамян се превръщат в начин, път, церемония, увлечение.. (dō). Практиката на кадене на благоухания (или Кодо – Пътя на аромата) се разпространява в крайна сметка, като множество други изкуства в Япония, от елитните кръгове към широките слоеве от населението.

По време на епохата Теншо/Tenshō в края на 16-ти век, майсторите занаятчии Kōju биват наемани в императорския дворец в Киото, за да практикуват Кодо – Пътя на аромата/церемония с тамян.

През този период са формулирани десетте добродетели на Кодо – Пътя на аромата/Kō (香の十徳, kōnojūtoku), под формата на традиционен списък с ползи, произтичащи от правилното и подходящо използване на качествен тамян:

感格鬼神 : изостря сетивата
清浄心身 : пречиства тялато и духа
能払汚穢 : елиминира замърсителите
能覚睡眠 : събужда духа
静中成友 : лекува самотата
塵裏愉閑 : успокоява в бурни времена
多而不厭 : не е неприятно, дори в изобилие
募而知足 : дори в малки количества е достатъчно
久蔵不朽 : не се разваля дори след много дълго време
常用無障 : общата употреба не вреди

И до днес (а може би дори с удвоена сила спрямо миналото) се счита, че има силна връзка и холистичен подход в Кодо – Пътя на аромата, между благоуханния аромат, сетивата, човешкия дух и природата.

Материали

Традиционно и оригинално в Кодо – Пътя на аромата/Kōdō (香道) – малко парче ароматно дърво се нагрява върху неголяма чинийка от слюда, която се сгорещява отдолу с помощта на парче въглен, заобиколен от пепел. Този начин е за предпочитане пред непосредственото изгаряне, защото така благоуханният тамян, вместо да генерира дим, би внесъл мирис посредством отделянето на етеричните ароматни масла от дървото чрез нагнетената топлина под него.

Агаровото дърво (jinkō) се произвежда в някои части на Югоизточна Азия, като например Виетнам. Дърветата отделят ароматна смола, която след време се превръща в кобоку (香木). Един конкретен вид кобоку с високо съдържание на ароматно масло е този, чийто превъзходен аромат носи името Киара/Kyara.

Киара е най-високият клас агарово дърво, произвеждано в много лимитирани региони. Това дървесно вещество представлява тъмен, смолист материал, който се получава в резултат на реакция на инфекциозен агент в сърцевината на дървото Aquilaria. Силно ароматно, с нотки на мускус, кехлибар, леки цветя и ванилия, то е омайващо привлекателно.

Друг много важен материал е сандаловото дърво (白檀 byakudan), което произхожда главно от Индия, Индонезия, Южен Китай или други части на Югоизточна Азия. Сандаловото дърво се нуждае от около 60 години, за да произведе своя характерен аромат, подходящ за използване в производството на тамян.

Други използвани материали са канелена кора/cinnamon bark (桂皮 keihi), харитаки/chebulic myrobalan (诃子 kashi), карамфил/clove (丁子 choji), джинджифилова лилия/ginger lily (sanna), лавандула, женско биле/lavender, licorice (甘草属　kanzō), пачули/patchouli (廣藿香 kakkō), нард/spikenard (匙葉甘鬆 kansho), лайка, ревен/camomile, rhubarb (大黄 daioh), шафран/safflower (紅花 benibana), звездовиден анасон/star anise (大茴香 dai uikyo) и още много. Използват се също аромати от черупки (kaikō), както и други благоуханни материали от животински произход.

За нещастие суровини като агарово дърво стават все по-редки и недостъпни, поради изчерпването на дивите природни ресурси и все по-ограничения складиран запас. Това прави един от основните материали за японския тамян много скъп. Като пример можем да посочим, че цената на по-нисък клас Киара е около 20 000 йени за грам. Най-висококачествената Киара струва над 40 000 йени за грам, или многократно повече от еквивалентното тегло на златото (от края на 2012 г). Въпреки че може да се затопли и използва само веднъж за официална церемония, този материал може да се съхранява в продължение на стотици години без да влоши качествата си.

За да разберете стойността на Киара: знайте, че ако конкретно парче тамяново дърво [Киара] има история, цената му може да бъде в цели порядъци по-висока от стандартната! Най-високо цененото дърво Ranjyatai (蘭奢待), датира поне от 10-ти век и представлява Киара от Лаос или Виетнам, използвана от императори и военачалници заради специалните си качества и аромат. Твърди се, че съдържа толкова наситена смола, че може да се използва многократно. Дървото се съхранява в съкровищницата Shōsōin в Нара, която се намира под управлението на императорското семейство.

В крайна сметка сандаловото дърво става все по-основна и заменяща агаровия материал суровина при производството на съвременен японски тамян. Това дърво, както научихме, също се нуждае от десетилетия, за да се превърне в ароматен къс Кобоку..

Но японските майстори в този, както и в много други занаяти, имат търпеливо отношение към своята работа и се обучават с поколения, за да държат под контрол всяка променлива, от която зависи качеството на произвеждания тамян – от щателния подбор на изходен материал до всеки детайл от значение – правилното смесване на компоненти и обезпечаването на подходящи условия, температура, влажност, време за сушене.

Като директен доставчик на висококачествени японски Аромати, произведени и пакетирани в Япония, под формата на единични Ароматни пръчки или Комплекти ароматни пръчки, ние ви предлагаме да разгледате нашите оферти и да изберете сред широка гама своите лични предпочитания, с които да последвате Кодо – Пътя на аромата (Kōdō (香道).